BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Петковден
14 Октомври 2024 г.

Празник на гр. Трън
14 Октомври 2024 г.

Празник на гр. Дупница
19 Октомври 2024 г.

Октомври 2024

 ПВСЧПСН
40 123456
4178910111213
4214151617181920
4321222324252627
4428293031 
« »

Новини

Каним всички вас, малки и големи пътешественици, да станете част от нас като споделите интересни места, на които сте били, места, които са успели да грабнат сърцата ви, да превземат мечтите ви или са ви впечатлили с нещо простичко.

Сигурни сме, че има какво да разкажете и, че ще бъдете полезни за мисията на този сайт – да се популяризират съкровищата на България и да ги опознаят повече хора.

Ако проявявате интерес вижте правилата за писане на статии, а ние ще се радваме пред вашето име да стои думата "автор".


Последни статии

Централната софийска синагога
10 Октомври 2014 г. 10:27:17
Пепи Алипиева


Храм-паметник "Св. Александър Невски"
07 Октомври 2014 г. 15:46:53
Пепи Алипиева


Цар Самуил (†1014) в битка за България
07 Октомври 2014 г. 15:22:03
Даниела Бранкова


София - Лозен - София
19 Май 2014 г. 17:51:30
Милена Звънчарова


Прочетете още...

София-Кавала-София
12 Май 2014 г. 13:24:00
Милена Звънчарова


Да съхраним богатствата!
13 Май 2014 г. 15:21:17
Даниела Бранкова


Пешеходен тур в центъра на София
21 Януари 2010 г. 18:55:30
Даниела Бранкова


Брацигово
31 Август 2009 г. 09:17:54
Милена Звънчарова


Казанлъшка гробница
Казанлъшка гробница
Снимка: Димитър Бранков

Световното културно наследство и българският принос към него

През есента на далечната 1945 г. в Лондон представители на 37 държави основават Организация на Обединените нации за образование, наука и културно наследство (ЮНЕСКО). Това се случва с цел насърчаване сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.

Програмата за световното наследство на Комисията за световното наследство на ЮНЕСКО има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО на 16 ноември 1972 г. Оттогава досега 182 страни са ратифицирали Конвенцията. Всеки обект от Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за световното наследство. Благодарение на финансирането от ЮНЕСКО, за света са спасени  и реставрирани едни от най значителните постижения на човешката мисъл и култура.

Тук е мястото да отбележим и скромния български принос за опазването на нашите (според ЮНЕСКО) 7 културни паметника и 2 природни резервата, включени в списъка на Световното културно наследство, и да видим какво се случва с тях.

България става член на  ЮНЕСКО на 7 март 1974 г. Пет години по-късно на сесията на Комисията за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор (Египет) Боянската църква, Мадарският конник, Ивановските скални манастири и Казанлъшката гробница са първите български паметници, към които света насочва внимание.

Боянска църква. През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения – в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. От 2003 г. е филиал на Националния исторически музей. След близо 50 години реставрация на 4 декември 2006 г. църквата е официално  открита за посещение. Достъпни са стенописите на черквата в източната и част, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12 век). Състоянието й е добро.

Мадарски конник. През 2008 г. Мадарският конник  събра най-много гласове в кампанията "Българските символи". След взетото от БНБ решение той ще бъде отпечатан и върху първите български евро монети. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие.  Опазен през вековете, за съжаление днес той  е застрашен от изчезване. Години наред учени от различни области се опитват безуспешно да се справят с проблема. Паметникът има вертикална пукнатина, причинена от земетресение в началото на 20 век. По-голяма заплаха за него обаче са киселинните дъждове, които разяждат варовиковата скала. Към този момент бъдещето на Мадарският конник е под сериозна заплаха.

Ивановски скални манастири. Ивановският манастир "Св. Архангел Михаил" дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13 и 14 век и запазени в пет от скалните църкви. Манастирът е бил обитаван от монаси в периода 13-17 век. Някога скалните църкви са били над 40, а килиите – около 300. Поради занижения контрол и липсата на надеждни охранителни средства в есента на 2008 г. вандали унищожават много от фреските в манастира, като образа на цар Иван Асен – един от ктиторите на манастира и изображения на светци. До голяма степен паметникът е оставен без надзор.

Казанлъшка гробница. Открита случайно на 19 април 1944 г. от група войници от Казанлък след заповед да изкопаят окопи за укритие в района на Тюлбето. Паметникът датира от 3 век пр.н.е. През първите две години обектът останал открит, затова и част от рисунките в оригинала са избледнели. След дълги години на строг режим  на достъп днес оригиналната Казанлъшка гробница може да се види отново срещу сумата от 20 лева на човек. Ръководството на местния музей, който стопанисва гробницата, твърди, че посещенията в нея (ограничени според тях от „високата” цена) не променят микроклимата й и не са опасни за стенописите.

През 1983 г. на поредната сесия на ЮНЕСКО във Флоренция към вече изброените културни забележителности са добавени Рилският манастир и Старият Несебър. Същата година за защитени територии са обявени Национален парк Пирин и резерватът „Сребърна“. Две години по късно, през 1985 г.  разкритата през 1982 г. Свещарска гробница се превръща в ”Седмото чудо” на България.

Рилски манастир. Преживял годините на комунистическа България, почистен от прахта и паяжините и днес е една от най-притегателните дестинации за поклонници и туристи. Новият игумен на Манастира, Негово Преосвещенство Адрианополският епископ Евлогий полага големи грижи за поддържането на сградата и съхранение й като културен паметник.

Старият Несебър. Над трихилядолетно му съществуване е създало неповторима смес от достиженията на тракийските, древногръцките, римо-византийските и българските строители. Крепостната стена, защитавала града, се е разраствала и е била поддържана чак до завладяването на Несебър от турците. През вековете в Несебър са съградени над 40 църкви – учудващо голям брой за такова малко селище. Запазени са и много къщи, предимно от XIX век с типична черноморска архитектура. След обстойни разговори и посещения от страна на експерти на ЮНЕСКО през лятото на 2009 г. е взето решение Старият Несебър да остане в числото на световните културни паметници. Въпреки презастрояването и разрушаването на множество сгради-паметници. 

Свещарска гробница.  Разкрита през 1982 г. и тържествено открита за посещения на 30 септември 2000 г. Забележителното  достижение на древните траки (равнявано с гробницата на Филип Македонски във Вергина, Гърция) е съвременно експонирано благодарение на Хедли Тръст, Великобритания. Четвърт век след откриването на тракийската Свещарска гробница край Исперих се оказва, че паметникът от списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО няма собственик, няма и план за управление. Надяваме се към днешна дата този проблем да е разрешен...

Линкове