BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Гергьовден
06 Май 2024 г.

Параметри

България

Сердика - Средец - София

Автор: Пепи Алипиева

На мястото на някогашното неолитно селище през VIII в. пр. н. е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от завладялите го римляни Сердика - град на сердите, по името на тракийско племе, което го е населявало. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Tракия.

През V - VI в. по време на Великото преселение на народите градът е преживял нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на VI в. Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.

Сведения за градоустройствена дейност в античната Сердика има от времето след подчиняването на тракийския племенен съюз на римската власт. Формираният тогава градски център се унаследява вече близо две хилядолетия от населението на града. от това време до днес, се следват създадените тогава насоки на организацията и ориентацията на централната част на града. Затова, под основите на сградите от Средновековието, Възраждането и Новото време, в старата, укрепена територия на града, се откриват следите от най-представителното строителство в антична Сердика.

През 809 г. градът е превзет от хан Крум и е включен в границите на Българската държава. Оцеляла и запазена е голяма част от градското наследство. Градът продължава да играе роля на важен стратегически и административен център. През 1018 г. той отново е във владение на Византия, след което следва разрушаването му от кръстоносците на Фридрих I Барбароса през 1189 г. През 1194 г. Средец е освободен от цар Асен I.

През 1382 г. София е превзета от турците. Градът остава под турско управление (с малко прекъсване) чак до 1878 г. За този дълъг период София придобива характерният облик на турски град. Той е център на бейлербейство. Силуетът му е изпъстрен с куполи и минарета, улиците са тесни и криви. Плановата структура е изградена от квартали - махали, формирани по етнически принцип, групирани около пътищата, носещи имената на посоките и градовете, където водят, или пък около определени обществени обекти - сгради, чешми, чаршии, пазарища. 

От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и българската държава са под османско владичество. От началото XV в. е и последното име на града – София. 

Всички сведения и факти сочат, че макар да е загубил крепостните си стени от римско време, градът не е бил разрушаван по време на завладяването му. Постепенно старото ядро около минералния извор и римския град е обраствало с нови и нови махали. Правилната геометрична улична мрежа се е трансформирала в характерната за средновековието спонтанна, стихийна, свободна от съзнателна, целенасочена регулация. Постройките са предимно дървени, с дъсчени покриви. Многото джамии имат решаващо значение не само за формиране на силуета на града. Тяхната ориентация, по традиция спрямо Кааба, диктува и посоките на улиците, както и площадите и ансамблите около тях.

След освобождението от турско владичество и възраждането на българската държава градът е избран за столица. Избирането на София за столица през 1879 г. е осигурило по-бързо нарастване на броя на жителите в сравнение с другите български градове.

Освобождението заварва София с около 20 махали. Къщите в тях, според последни турски данни, наброявали 3106. Градът наследява близо стотина важни обществени сгради и обекти - черкви, джамии, хаври, бани, училища, ханове и пр.; няколко гробища (български, турски и еврейски); няколко специализирани пазарища - Житни пазар, Конски пазар, Говежди пазар.

Между известните, съществуващи и до днес сгради, спадат например Бююк джамия, църквата „Св. Неделя" („Св. Крал"), Баня Баши джамия, Черната джамия, Главната синагога, и др.


Използвани източници:
- "София: 120 години столица", изд. "Марин Дринов", 2000г.
- "София – каквато е била: 1878-1943", Светлин Кираджиев, изд. "Свят", 2001 г.