Нашата столица има много богато и достойно за гордост минало, но за съжаление колкото по-назад се вглеждаме, толкова са по-малко писмените извори. Затова са много ценни археологическите свидетелства, които „лежат” под днешна София, където можем да видим и части от крепостта „Средец” . Издигната е около 176 г. През 809 г. е завладяна от българите и им служи до 1382 г., т.е. принадлежала е на Рим и на Византия малко повече от шестстотин години, а на България – малко по-малко от шест века. В първата половина от своята история крепостта се строи и два пъти се преустройва, като не е нападана сериозно нито веднъж. След ІХ в. нещата се усложняват. След падането на Преслав във византийски ръце, столицата се мести в Средец и после в Охрид, което е причина крепостта да защитава България и то много успешно. През последната четвърт на Х в. византийският император Василий ІІ направил първите си две и безуспешни обсади на града. Последвали още няколко опита да влезне с войските си, но отново без резултат. Така със силна отбрана и с цяла система от малки крепости Византия не успяла да превземе града. Благодарение на Сердика българският Средец разполага с много здрава и добре укрепена защитна стена. Но и без защитата на българските войници крепостта не би била толкова трудно превземаема.
Ето как изглеждала крепостната стена в първоначалният си вид. На 20 м от нея имало втори външен зид, който я обхващал отвсякъде. Този външен зид се наричал протейхизма (предстение) и по него също имало издатъци, които наподобявали островърхи кули, от чиито площадки се отбранявала стената. Според археологическите наблюдения по същинската градска стена имало гъсто разположени кръгли островърхи кули.
Първите преустройства на крепостта са по времето на хан Омуртаг. Тогава са били възстановени източната и западната порта, които днес се намират съответно в подлеза пред Президентството и на ул.”Вашингтон”.
Средец бил основен център на търговия и култура по времето на цар Иван Асен ІІ. Това били години на спокойствие и е предприет цялостен основен ремонт на крепостта. Портите били заменени с нови, непадащи, целите обковани в желязо. Кулите от двете им страни били изградени наново, там където са пострадали, а ъгловите кули от кръгли били преустроени на четириъгълни. Покрай стената, от вътрешната страна, се увеличил броят на казармените помещения.
За София ХІV в. бил изпълнен с борби за отбраната на града. По това време вече се усещали османските нашествия на Балканите. А София достойно се бранела и не допускала османците до себе си.
Така през годините средецката крепост достойно бранела града. Дори и разрушавана през годините, тя бива възобновявана и много трудно превземана от неприятелите.
Използвана литература:
- Станчева, М. София в отдавна минало време, София, 1999
Twitter
Facebook
