Приятен 1-дневен маршрут (около 120 км в едната посока), без значение дали вече сте ходили на Рилския манастир или не. Тръгнете рано - излизането от София все още е драматично, предвид на липсата на подходяща пътна инфраструктура. Възможностите за кратки спирки по пътя се множат - освен известните бензиностанции, вече има и крайпътни заведения.
Нашата любима спирка след разклона за Манастира обаче е Кочериново. Особено в пролетно-летния сезон, когато тук гнездят десетки двойки щъркели. Препоръчваме да поспрете, защото започва планинският участък от пътя - труден за всички, които имат проблеми със завоите.
Вече в Рилския манастир, със сигурност ще откриете нещо ново, с което ще допълните избледнелите ученически спомени. Дано имате късмет да е отворена Хрельовата кула (съботно-неделен прием на посетители) или пък някоя от гостните стаи (отдавна се говори, че щели пак да ги показват). Иначе сигурният минимум е църковно-историческият музей (обновен и поучителен), магерницата (с будещия почуда комин), възстановката на монашеска стая. Разбира се църквата - чудодейната икона на Св. Богородица, мощите на Светеца, гробът на Цар Борис ІІІ, стенописите на южната стена отвън (за любителите на етнографските свидетелства в църковната живопис). Въобще разпитайте: всеки път има по нещо ново, невидяно. Знаете и за гроба на светеца - приятна (но стръмна) пътечка в планината, по която може да се пробвате, но преди обяд. И тук има цепнатина в скалата, през която успявали да преминат само безгрешните...
Много са местата за отдих с възможност за похапване, само бъдете внимателни - пъстървата не винаги е прясна, дори и да сте седнали в близост до реката. Навръщане съберете сила да спрете и край метоха Орлица (отдясно на пътя) - с легендарната сцена за пренасяне на мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. Ако след този ден не ви се прибира направо вкъщи, можете да удължите пътя си по обходния маршрут през Ярема (пътят за Самоков). Не се колебайте да посетите (пак) Рилския манастир - светите места са за това!