print | close

Централната софийска синагога


През 1907 – 1910 г. Грюнангер проектира и изгражда сградата на Централната софийска синагога. Първоначалният план, който предлага той е отхвърлен от водачите на еврейската общност. Те му предлагат да проучи съвременните архитектурни стилове на синагогите в Западна Европа. Грюнангер подготвя нов план, като има предвид красивата сефарадска синагога във Виена, която става моделът за Централната синагога. Архитектът предоставя планове в три размера - при 500, 700 и 1 100 места. Първоначално общността избира третия и най - мащабен план, но финансовата реалност принуждава водачите да изберат 700-местния план.
 Проектът силно привлича вниманието на софийското еврейство, чиято численост продължава бързо да нараства. Водачите на общността обаче осъзнават, че 700 места ще бъдат твърде малко. Затова, като продължават с втория план на Грюнангер, добавят още 400 места.
Синагогата е създадена в испано-мавритански стил с елементи на виенски сецесион. В съответствие с българските традиции за сефардските синагоги на влизане се минава през голям двор. Този тих двор с малките си постройки сякаш пренася посетителите в слънчева Испания. Това осигурява приятен контраст с оживената улица "Екзарх Йосиф" и по време на големите празници поклонниците си правят кратка почивка там, преди да се върнат към молитвите. Има и друг, гледащ към улицата вход, сега затворен, който е водил към галерията - женското отделение (ивр. "езрат нашим"). Към женското отделение има и още един малък вход откъм вътрешния двор. Фоайето на сградата води към офисите на общноста, към молитвената стая, към главното молитвено помещение и към стълбите за музея.
Синагогата е построена според правоъгълен план с централен купол и нартика (преддверие). Главното светилище е осмоъгълно, с четири полукуполи на заострените ъгли и с правоъгълни пространства помежду им. Всички те са отделени от светилището с арки, които служат за подпори на женското отделение. Олтарът ("арон акодеша") е на пиедестал от бял мрамор, заобиколен с изящни перила. Главното молитвено помещение има 1170 места и над него е разположен осмоъгълен купол, от който виси огромен полилей. Това помещение е с диаметър 20 м, а пълната му височина е 31 м. Било е създадено, за да хармонизира с четирите малки куполи над раковиновидните ъгли и осемте малки кули с куполообразни покриви. Интериорът бил богато украсен с многоцветни венециански мозайки, мраморни колони от Карера, и множество орнаментални дърворезби и елементи по стените. Авторът стриктно се е придържал към еврейския закон и към традицията. Няма изобразени човешки лица, а таванът е така изрисуван, че да символизира Небесата.
Фасадата на Синагогата е еклектична - комбинация от мавритански и венециански стил. Сградата е разположена върху 659 кв. м. Височината на купола отвътре е 23 м, а диаметърът - 19 м. Пълната височина на Синагогата от тротоара до върха на купола е 31 м. Акустиката на помещението е превъзходна, с ниво 9.

close