BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Гергьовден
06 Май 2024 г.


Снимка: Даниела Бранкова
Демир баба теке
Демир баба теке
Снимка: Даниела Бранкова
още...

Параметри

България

Възможност за пикникДа
Достъп на хора с уврежданияНе

Демир баба теке

Автор: Даниела Бранкова

Текето на светеца Демир със сигурност има най-силно излъчване сред многобройните текета в България. Tози най-късен от множеството култови градежи край извора в Историко-археологическият резерват "Сборяново" паметник, е разположен в самото сърце на свещената гетска земя и не е унищожил, а вградил в себе си по-ранните светилища и обединил тяхната духовност.

Опора на арката на входа на текето е древен тракийски жертвеник, застъпен и от битовата постройка. Кубично оформената предна част на скалата образува четвъртита жертвена площадка, с криволичещо спускащи се към основата улеи, които били необходими за изтичането на кръвта на жертвените животни. Тя била събирана в голям глинен съд, разположен в основата й от север, открит по време на разкопките. На вътрешното, западно лице, е врязана арковидна ниша, която „събирала" лъчите на залязващото слънце. Този мегалитен олтар отново ни връща към времето на траките, на величествените могили и на града на победителите Хелис, където се смята, че е била гетската столица.

Би могло да се приеме, че почитането на това мистично място с изворова вода, оградено от високи отвесни скали с пещери, е започнало в края на II - началото на I хил.пр.Хр., когато гетите основали тук своето религиозно средище. От това време са и най-ранните керамични фрагменти, открити при разкопките.

Архитектурните останки на светилището, разкрити при археологическите разкопки, обаче, са значително по-късни. От втората половина на IV в.пр.Хр. тракийското светилище било преустройвано три пъти. В началото на IIIв.пр.Хр. силно земетресение, което е причинило отцепването на големи скални масиви, които паднали върху централната част на тракийското светилище. Те били превърнати във величествени олтари в новоизграденото светилище и така започнал следващият период от неговото функциониране. Северният, по-големият, скален къс има издълбана спираловидно извисяваща се стълба, застъпена от гробницата на Демир Баба. Това е централният олтар на светилището. Стъпалата вероятно някога са извеждали до жертвена площадка или каменен „трон" - седалище на главния жрец. Видимо, алианското теке на Демир баба е легнало направо върху двата големи скални жертвеници на някогашното тракийско светилище.

По време на турско владичество там е съществувал манастирът „Св. Димитър”, който е бил разрушен и на негово място алианите построяват своя манастир „Демир баба”. Относно времето, в което е построено тюрбето има различни становища. Според някои предполагаемото време на построяване  е 1612-1617 г. Според други през 1569 г. текето Демир баба вече е съществувало и като приблизително достоверна година за неговото построяване може да се приеме 1560г. Има и друго мнение  - че е от началото на ХVІ в.

Самото тюрбе е седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие.

Според местното християнско и алианско население манастирът „Демир баба" е бил построен от 40 българи християни, а след като строителството му било пред завършване, дошла турска военна част. Понеже християните са били преследвани от официалната власт, войниците хванали строителите на манастира, завързали им ръцете и ги хвърлили от скалите, високи около 50 метра, след това запалили сградата на манастира и си отишли. Убитите строители християни били погребани в отделно гробище на скалното плато над манастира. И до днес то носи името Къркме-зърлъ (гробището на четиридесетте). Но разбира се това са само легенди, на които всеки има право да вярва или не.

Връзването на парцалчета от дрехи по дърветата, ритуалното измиване, лягането върху скалите, за да се придобие сила, и други магически по своята същност действия, идват от онези древни времена, когато се е почитала Великата богиня майка на всичко живо, която на определени празници била ритуално измивана и обличана.

Най-разпространената легенда за светеца разказва за дни на голяма суша, когато всички растения изсъхнали, а хората и животните умирали за вода. Тогава страдащите се обърнали за помощ към Демир баба, а той бръкнал с ръка в самата скала и оттам бликнал извор с лековита вода. В памет на това чудо изворът и до днес се нарича Беш пармак - Пет пръста, а местното население и до днес продължава да го смята за лековит.

През 1924 г. текето е обявено за "историческа българска старина".

До 1927 г. на кубетата на алианския манастир редом с полумесеца е стоял и християнският кръст. По нареждане на тогавашния кмет на Исперих християнският кръст е бил свален, но и до днес в района на „Сборяново” християни, алиани и правоверни мюсюлмани извършват едновременно своите ритуални практики, без да се стига до конфликти на етническа или религиозна основа.

Използвани източници:
 - Балканска, А., Тракийското светилище при „Демир баба теке” (втората половина на І-то хилядолетие пр.Хр), Сборяново, т. ІІ, София, 1998 г.
 - Гергова, Д, Венедикова, К., Българският Ерусалим - текето Демир Баба, София 2007 г.
 - Илиев, Б., Железният баща Демир баба, София, 1991 г.
 - Лични впечатления

Линкове