Белоградчишките скали се разпростират на площ от 90 кв. км., а някои от скалните образувания са високи над 100 м. Чудноватите им форми са почнали да се образуват преди 35 милиона години, когато започнало нагъването на Стара планина. Тогава по тези места било голяма суша и в резултат от речната ерозия, изветрянето на скалите и отнасяне на разрушения материал, много бавно, сантиметър по сантиметър, се оформяли причудливите форми.

Една от легендите за белоградчишките скали разказва, че преди години на това място имало два манастира - мъжки и женски. В женския манастир имало една много хубава монахиня - Валентина, която не могла да скрие красотата си и овчаря Антон научил за нея. Така той всяка вечер идвал да свири с кавала си под прозореца й, двамата се залюбили и не след дълго им се родило и детенце. Изгонили Валентина от манастира за нечистото й дело и когато Антон отишъл да я прибере при себе си, монасите се втурнали да я защитават. Но виждайки всичко това Господ се ядосал, унищожил двата манастира и вкаменил майката с детето в ръцете й и монасите около нея. А овчарят Антон останал да чака любимата си сред извисяващите се каменни фигури.