Най-значителното откритие в района на с. Свещари и в пределите на Историко-археологическият резерват 'Сборяново', и първо по време (1982 г.), е гробницата под Гинина могила, повече известна с името Свещарската гробница. Тя представлява уникален паметник на тракийската гробнична архитектура. Размерите й са внушителни - дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) - 4,45 м. Изградена от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос и три помещения - преддверие, централна гробна камера и странично помещение, покрити с полуцилиндричен свод. Това е нещо ново при тракийските гробници, за които е характерна осово-симетричната схема. 

Към входа на Свещарската гробница води коридор, изграден от големи каменни блокове. Капителите са украсени с рисувана в синьо и червено йонийска кима, под която върху гладка лента са врязани малки розети. Розетите на вътрешната страна на западния капител не са довършени, а са очертани само с пергел и червена точка в центъра. Над капителите лежи голяма релефно обработена архитравна плоча, украсена с фриз от букрании, осем- и седемлистни двойни розети и гирлянда. Украсата й също не е завършена. Напълно са обработени само западният край на фриза с началото на гирляндата, първият букраний и първата розета.

Със своята прецизна изработка и орнаментални мотиви, разположени на трите видими страни, антовите капители от входа на Свещарската гробница намират точни паралели и в Мала Азия, в Александрия и в Южна Русия, датиращи също от началото на III в. пр.н.е.

От преддверието, което е по-широко от коридора, се влиза в разположената от север централна гробна камера и в странично, по-малко помещение, разположено от източната страна на преддверието. Интересна подробност в плана на Свещарската гробница е наличието на странично помещение. Почти непознат е и отворът (прозорецът), който се явява в тази  гробница до входа между преддверието и страничното помещение. Може би тези различия се дължат на влиянието на местната строителна традиция и на изискванията на тракийския погребален култ. В Свещарската гробница четири дорийски полуколони, долепени до стените в предната част на гробната камера, и една полуколона в ранен коринтски стил в средата на северната стена поддържат архитрав  и фриз от метопи и триглифи. Там са открити две погребални каменни легла – по-голямо на северната стена срещу входа и по-малко на източната стена, предназначено за любимата.

Главната тема без съмнение има култов характер и представя сцена на хероизация, т. е. обожествяване на знатен тракиец след смъртта му. Конникът, който всъщност изобразява покойника, отправил се към отвъдния свят, получава златен венец от богинята и се превръща в херос. Зад богинята следват четири жени, облечени в дълги хитони, които носят различни дарове: тоалетна кутия с капак и ойнохое, полуотворена касетка за скъпоценности, голям метален съд и вероятно трикрака масичка. Художникът от Свещарската гробница е предал умело формите на тялото, които прозират под тънката дреха, и динамиката на движението. Конникът е облечен с къса дреха, наметнат с хламида. В лявата си ръка държи поводите на коня, а дясната, леко свита в лакътя, е протегната напред към богинята. Зад него вървят двама мъже, вероятно оръженосците му. Ясно са очертани поводите на коня, ремъкът в основата на шията му и седлото, от което се спускат четири дълги висулки, оцветени червено. Конникът от Свещарската гробница е най-ранното изображение в тракийското изкуство на конник-бог, прототип на “тракийския херос”.

Художникът не е успял да оцвети рисунката, а само е акцентирал с червена боя украсата на седлото. В рамките на колонадата от интериора на гробната камера сполучливо е вместен фриз от десет женски фигури, с което е получен съвършен синтез между архитектура и скулптура. Върху висок цокъл от ортостати със сложен профил, отгоре са разположени десет каменни пана от извънредно мек жълтобял варовик, на всяко от които е изваяна по една женска фигура във висок релеф.

Жените, високи около 1,2 м са представени фронтално, в тържествена поза. Облечени са в дълъг до земята безръкавен хитон, препасан с коланче под гърдите. Под коланчето се спуска пола, декоративно оформена като обърната чашка от три акантови листа. На главите си имат калатос. Краката са обути в тесни обувки. Косите, очите и някои детайли от дрехата, калатоса и обувките са оцветени в охрово жълто, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Гърдите са подчертани пластично.

Ръцете, свити в лакътя, са вдигнати нагоре, като че ли поддържат архитрава, подобно на кариатиди. Повтарящият се жест на вдигнатите ръце придава особен ритъм и изразителност на композицията.

Гробницата предлага нови възможности за разрешаване на важни въпроси както от изкуството, така и от идеологията и религията на траките. Погребалният ритуал, съвършената строителна техника и богатата украса са доказателство, че в гробницата са погребани местен владетел и неговата съпруга в началото на III в. пр. н. е. Значението на Свещарската гробница нараства и от обстоятелството, че се открива на север от Балкана, в област, населявана в древността от севернотракийските племена – гетите. Тя не е изолирано явление в района на Свещари.

Забележителната архитектура и художествената украса нареждат през 1985г. Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Мястото е невероятно красиво и сравнение с други обекти е добре поддържано.

За съхранението на Свещарската гробница е изградена специална сграда, оборудвана с климатична инсталация. Обектът разполага с конферентна зала, екскурзоводна услуга, рекламни материали, сувенири. Необходимо е да се подобри пътната мрежа за достъп до обект; да се осигурят повече места за нощуване; да се разпространи повече информация за обекта в цялата страна.

Гробницата в с. Свещари се намира на около 10 км от гр. Исперих, на около 40 км от гр. Разград и на около 70 км от гр. Шумен, в близост  до който се намират и другите исторически забележителности Плиска и Велики Преслав.

 

 

Използвани източници:
 - Чичикова, М., План на свода на гробницата с кариатиди край Свещари (ІІІ в.пр.Хр.), Хелис ІV, София, 2005г.
 - Чичикова, М.,Свещарската гробница, Девет български ценности, София, 1993г.
 - Лични впечатления